9.05.2018 г., 17:39 ч.

Живот 

  Поезия » Гражданска
574 1 1

Мечти големи, фрапираща реалност

любов голяма без щастлива крайност

борба невидимо жестока, виртуалност

и без любов оставаш ...пак по случайност

 

Рабуваш в разни фирмички на някой тарикат

за 200 евро, като роб

а някой си строи голям палат

от твойта кръв и пот, ще стане и богат

 

Голяма демокрация си съградихме

по образа алчния империализъм на Сащ

убива се всичко....и заводи и вяра и морал

затуй българе останахме на тозий хал 

 

И колко още ще живеем за да се надяваме Напразно

във таз държава Демокрация нимой сполучи

защото всеки се спасява сам и си мечтай

на Вуте да муй зле, пък той да носи Гучи

 

Живот ли бе да го опишеш с думи бе, живот ли е

ем да работиш, ем да си умираш в беднота

а мутрите, ченгетата и политиците

доволно да потриват пръсти от твойта нищета

 

Вървя по улиците аз на малкия ни град

вървя и гледам ту заложна къща, ту "изгодни" кредити, ту уестърн юнион, ту лизинги

брей викам си, българина колко е богат

със тея 200 евро от заплата плаща всичко до откат

 

В България е имало и нищета и бедност и войни

но тази днешната морална нищета ни смазва и гори

а другите държави намериха във нази роби бели и боли

че този горд народ във нас Умря....уви

© Борислав тодоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??