9.05.2018 г., 17:39

Живот

912 1 1

Мечти големи, фрапираща реалност

любов голяма без щастлива крайност

борба невидимо жестока, виртуалност

и без любов оставаш ...пак по случайност

 

Рабуваш в разни фирмички на някой тарикат

за 200 евро, като роб

а някой си строи голям палат

от твойта кръв и пот, ще стане и богат

 

Голяма демокрация си съградихме

по образа алчния империализъм на Сащ

убива се всичко....и заводи и вяра и морал

затуй българе останахме на тозий хал 

 

И колко още ще живеем за да се надяваме Напразно

във таз държава Демокрация нимой сполучи

защото всеки се спасява сам и си мечтай

на Вуте да муй зле, пък той да носи Гучи

 

Живот ли бе да го опишеш с думи бе, живот ли е

ем да работиш, ем да си умираш в беднота

а мутрите, ченгетата и политиците

доволно да потриват пръсти от твойта нищета

 

Вървя по улиците аз на малкия ни град

вървя и гледам ту заложна къща, ту "изгодни" кредити, ту уестърн юнион, ту лизинги

брей викам си, българина колко е богат

със тея 200 евро от заплата плаща всичко до откат

 

В България е имало и нищета и бедност и войни

но тази днешната морална нищета ни смазва и гори

а другите държави намериха във нази роби бели и боли

че този горд народ във нас Умря....уви

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...