19.04.2025 г., 0:47

Живот

285 1 2

Мъгла гъста пада над  града.

Неясно време стана.

Сутрешна роса

и пойна песен в тишината.

 

Ту облаци излизат,

ту слънце пеква,

ту капне дъжд,

ту дъха ми секва.

 

Пролетта дойде, 

а с нея и цветята.

Всичко цъфна,

ухае ми душата!

 

Птиците завръщат се 

и пеят

и летят.

Всичко се събужда,

но и животните козината си менят!

 

Прекрасно време идва,

затопля се Земята.

Животът се променя,

а с него и аз самата!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Simona Ivanova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...