19 abr 2025, 0:47

Живот

  Poesía
288 1 2

Мъгла гъста пада над  града.

Неясно време стана.

Сутрешна роса

и пойна песен в тишината.

 

Ту облаци излизат,

ту слънце пеква,

ту капне дъжд,

ту дъха ми секва.

 

Пролетта дойде, 

а с нея и цветята.

Всичко цъфна,

ухае ми душата!

 

Птиците завръщат се 

и пеят

и летят.

Всичко се събужда,

но и животните козината си менят!

 

Прекрасно време идва,

затопля се Земята.

Животът се променя,

а с него и аз самата!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Simona Ivanova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...