Мъгла гъста пада над града.
Неясно време стана.
Сутрешна роса
и пойна песен в тишината.
Ту облаци излизат,
ту слънце пеква,
ту капне дъжд,
ту дъха ми секва.
Пролетта дойде,
а с нея и цветята.
Всичко цъфна,
ухае ми душата!
Птиците завръщат се
и пеят
и летят.
Всичко се събужда,
но и животните козината си менят!
Прекрасно време идва,
затопля се Земята.
Животът се променя,
а с него и аз самата!
© Simona Ivanova All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
