11.07.2007 г., 23:04

Живот!

694 0 8
Разпуква се денят.
Лениво се излюпваме,
захвърлили черупките си нощни.
След чашата кафе
              отново хукваме
от ежедневието завъртяни мощно.
С цигари и със смог
              си тровим дробовете,
а нервите полека изтъняват.
Мечтаем си за вятъра в полето,
а мириса на село
             сме забравили.
Ще издържим.
             Ще оцелеем някак.
И даже ще се влюбваме отново.
Ще изживеем срещи неочаквани
и несънувани любови.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...