Jul 11, 2007, 11:04 PM

Живот!

  Poetry
697 0 8
Разпуква се денят.
Лениво се излюпваме,
захвърлили черупките си нощни.
След чашата кафе
              отново хукваме
от ежедневието завъртяни мощно.
С цигари и със смог
              си тровим дробовете,
а нервите полека изтъняват.
Мечтаем си за вятъра в полето,
а мириса на село
             сме забравили.
Ще издържим.
             Ще оцелеем някак.
И даже ще се влюбваме отново.
Ще изживеем срещи неочаквани
и несънувани любови.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...