3.06.2007 г., 16:49

Живот

751 0 1
         Прехвърчаха искри,
  разнесе се топлина
                       от удара на чука и наковалнята,
        а студеното изражение на лицето на майстора -
               безразличен към случващото се,
     неуморим пред лицето на безкрая,
              безчувствен спрямо изстрадалите лица на малките прашинки,
    тези облачета прах, чиито живот неумолимо изковаваше
                  път, по който съдбата ги завличаше,
                                                         в един безкраен кръговрат
         от радости, уплахи, изгубени мечти, нови хоризонти, загуби, безсмислици,
                                    вяра, надежда, любов, прошка...
 
 31.12.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© V Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...