Прехвърчаха искри,
  разнесе се топлина
                       от удара на чука и наковалнята,
        а студеното изражение на лицето на майстора -
               безразличен към случващото се,
     неуморим пред лицето на безкрая,
              безчувствен спрямо изстрадалите лица на малките прашинки,
    тези облачета прах, чиито живот неумолимо изковаваше
                  път, по който съдбата ги завличаше,
                                                         в един безкраен кръговрат
         от радости, уплахи, изгубени мечти, нови хоризонти, загуби, безсмислици,
                                    вяра, надежда, любов, прошка...
 
 31.12.2006