3 июн. 2007 г., 16:49

Живот

753 0 1
         Прехвърчаха искри,
  разнесе се топлина
                       от удара на чука и наковалнята,
        а студеното изражение на лицето на майстора -
               безразличен към случващото се,
     неуморим пред лицето на безкрая,
              безчувствен спрямо изстрадалите лица на малките прашинки,
    тези облачета прах, чиито живот неумолимо изковаваше
                  път, по който съдбата ги завличаше,
                                                         в един безкраен кръговрат
         от радости, уплахи, изгубени мечти, нови хоризонти, загуби, безсмислици,
                                    вяра, надежда, любов, прошка...
 
 31.12.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© V Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...