3 июн. 2007 г., 16:49

Живот

749 0 1
         Прехвърчаха искри,
  разнесе се топлина
                       от удара на чука и наковалнята,
        а студеното изражение на лицето на майстора -
               безразличен към случващото се,
     неуморим пред лицето на безкрая,
              безчувствен спрямо изстрадалите лица на малките прашинки,
    тези облачета прах, чиито живот неумолимо изковаваше
                  път, по който съдбата ги завличаше,
                                                         в един безкраен кръговрат
         от радости, уплахи, изгубени мечти, нови хоризонти, загуби, безсмислици,
                                    вяра, надежда, любов, прошка...
 
 31.12.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© V Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...