Jun 3, 2007, 4:49 PM

Живот

  Poetry
748 0 1
         Прехвърчаха искри,
  разнесе се топлина
                       от удара на чука и наковалнята,
        а студеното изражение на лицето на майстора -
               безразличен към случващото се,
     неуморим пред лицето на безкрая,
              безчувствен спрямо изстрадалите лица на малките прашинки,
    тези облачета прах, чиито живот неумолимо изковаваше
                  път, по който съдбата ги завличаше,
                                                         в един безкраен кръговрат
         от радости, уплахи, изгубени мечти, нови хоризонти, загуби, безсмислици,
                                    вяра, надежда, любов, прошка...
 
 31.12.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© V All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...