10.04.2008 г., 18:11

Живот и смърт

1.3K 0 23
 

         Живот и смърт

 

 

Животът ни, не е ли сън мъглив,

който към блатата ни повежда,

не гониме ли вятъра лъжлив,

отекващ глухо в празната надежда?...

 

Съдбата ни, не е ли крехък ствол

в безкрайната гора на самотата

и разумът, не е ли тъжно гол

в съдрания костюм на суетата?...

 

Покровът ни, не е ли изтъкан

от безпристрастния тъкач на дните,

урожаят, не изгни ли неприбран,

не е ли пуст хамбарът на мечтите?...

 

Смъртта, не е ли тихия заслон,

в който ще отхвърлиме хомота?...

Ще се събудим ли, намерили подслон

от съня кошмарен на живота?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Един великолепен стих и в съдържание и в изпълнение!
    Поздрави отново
  • Философски въпроси... Всеки търси отговорите, един в песимизма, друг в оптимизма...
    "... не казвам стига толкова.
    Ах, какво ли има по-нататък?"
    Поздрави!
  • Да, Аги, Така е, Приятелю. Но не преди да сме изживели всичко, което трябва да научим...това, което сами сме си избрали.Има една такава максима - Господ, или Съдбата, никога не ни подлагат на изпитания, които не бихме могли да понесем. Колкото са по-трудни, по-болезнени, колкото повече можем да понесем, толкоша по-високо е нивото на душата. От там е и различната камбанария, от която виждаме чуждите или глобалните проблеми.Както се казва, за всеки влак си има пътници, за всеки автор и разбиращи го читатели. Топли поздрави, Приятелю - винаги ме замисляш!!!
  • "не гониме ли вятъра лъжлив,
    отекващ глухо в празната надежда?..."
    Tолкова мъдрост, толкова много истини ... толкова искрени поздравления за силнмните редове
  • "Не можем да познаем сладостта, ако не сме вкусили и горчивата глътка".
    Животът е горчиво-сладък.
    Поздрав, Вълчо!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...