10 апр. 2008 г., 18:11

Живот и смърт

1.3K 0 23
 

         Живот и смърт

 

 

Животът ни, не е ли сън мъглив,

който към блатата ни повежда,

не гониме ли вятъра лъжлив,

отекващ глухо в празната надежда?...

 

Съдбата ни, не е ли крехък ствол

в безкрайната гора на самотата

и разумът, не е ли тъжно гол

в съдрания костюм на суетата?...

 

Покровът ни, не е ли изтъкан

от безпристрастния тъкач на дните,

урожаят, не изгни ли неприбран,

не е ли пуст хамбарът на мечтите?...

 

Смъртта, не е ли тихия заслон,

в който ще отхвърлиме хомота?...

Ще се събудим ли, намерили подслон

от съня кошмарен на живота?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Един великолепен стих и в съдържание и в изпълнение!
    Поздрави отново
  • Философски въпроси... Всеки търси отговорите, един в песимизма, друг в оптимизма...
    "... не казвам стига толкова.
    Ах, какво ли има по-нататък?"
    Поздрави!
  • Да, Аги, Така е, Приятелю. Но не преди да сме изживели всичко, което трябва да научим...това, което сами сме си избрали.Има една такава максима - Господ, или Съдбата, никога не ни подлагат на изпитания, които не бихме могли да понесем. Колкото са по-трудни, по-болезнени, колкото повече можем да понесем, толкоша по-високо е нивото на душата. От там е и различната камбанария, от която виждаме чуждите или глобалните проблеми.Както се казва, за всеки влак си има пътници, за всеки автор и разбиращи го читатели. Топли поздрави, Приятелю - винаги ме замисляш!!!
  • "не гониме ли вятъра лъжлив,
    отекващ глухо в празната надежда?..."
    Tолкова мъдрост, толкова много истини ... толкова искрени поздравления за силнмните редове
  • "Не можем да познаем сладостта, ако не сме вкусили и горчивата глътка".
    Животът е горчиво-сладък.
    Поздрав, Вълчо!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...