Живот ли е това?
Живот ли е това,
така да си орисан,
да търсиш в погледа искра,
огъня готова да запали,
да търсиш сродната душа,
а нея да не я откриваш?
Във теб е черна пустота,
и луташ се отново във мъглата,
като призрак си, но със душа,
във търсене на миг разбиране.
Живот ли е това,
нима така го искаш,
като птица си, но без крила,
с мечта едничка, да лети,
като кораб си, но без платна
и съдбата в пристан да стои.
И пак упорстваш, на инат,
искаш да опиташ пак,
протягаш си ръката със надежда,
ала далече е, уви, уви, не стига!
В живота е така,
нима не го разбираш,
обича той таз игра
и честичко да ни изпитва!
Но ти ще продължиш да търсиш,
по пътя прашен ще вървиш,
ще търсиш сродната душа
и пътища събрани във единия!
© Ат Нейков Всички права запазени