Живот ли е това?

Живот ли е това,

така да си орисан,

да търсиш в погледа искра,

огъня готова да запали,

да търсиш сродната душа,

а нея да не я откриваш?

Във теб е черна пустота, 

и луташ се отново във мъглата,

като призрак си, но със душа,

във търсене на миг разбиране.

Живот ли е това,

нима така го искаш,

като птица си, но без крила,

с мечта едничка, да лети,

като кораб си, но без платна 

и съдбата в пристан да стои.

И пак упорстваш, на инат,

искаш да опиташ пак,

протягаш си ръката със надежда,

ала далече е, уви,  уви, не стига!

В живота е така,

нима не го разбираш,

обича той таз игра

и честичко да ни изпитва!

Но ти ще продължиш да търсиш,

по пътя прашен ще вървиш,

ще търсиш сродната душа

и пътища събрани във единия!