Живот от времето на Господ
Откакто птичките не се надпяват -
дори не се приготвят за излитане,
тя всеки ден по малко оживява
с поредната жилетка за разплитане.
Един живот от времето на Господ.
Остава в нишка края да намери.
На сутринта да се събужда просто,
докато цвят бадемът вън разпери.
А тя със старчески артритни пръсти
да изплете от скъсаната дреха
един амвон, от който ще се кръсти.
И храм - да чува божието ехо.
Ще премете и сложи чай за ангела,
за гости ще постопли тази стая...
Намериха до нея, близо паднала,
от стара прежда - стълбичка за рая.
2.02.2011*
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Всички права запазени
