Живот в минало време
Когато пристигне онази с косата,
но не за живота ти, а за душата,
тогава разбираш защо в любовта,
по-страшен е краят дори от смъртта.
Тогава разбираш, че бавно умираш,
в съня си живееш, през деня вегетираш,
отчаяно търсиш пътя назад,
изливаш гнева си на целия свят.
Поглеждаш напред, всичко е бреме,
живота ти вече е в минало време,
не чакаш, не искаш, вече не смееш,
да бъдеш, да вярваш, дори да живееш.
Едничка надежда трупа ти крепи,
че всичко е грешка, че може би спиш,
че може би някога, може би скоро,
той ще се върне при тебе отново.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Първолета Илиева Всички права запазени
