Живот нечестен и почтен
живот пълен с празнота
това душа ли е във мен
светъл дух на вечността
живее ли или умира бавно
превръща ли се в нещо зло
ако всичко живо е напразно
краят знае ли защо
защо изчезва всеки лъч
във мъгла от самота
зад всеки звук и всеки глъч
тъмна сянка на тъга
изгася всяка бяла свещ
погубва страст, очи затватя
черен огън в адска пещ
младо алено сърце изгаря
живея ли ако не виждам рози
и не чувам песен, само зов
обичам ли ако умът е този,
който пали огън нов
миг безчувствен и случаен
или с мисъл начертан пред мен
живот на страх и здрач безкраен
живот в очакване на ден...
© Elizabeth Draxler Всички права запазени