fena73 (Станимир Власакиев)
45 34
15.08.2006 г., 22:21 ч.

Живота 

  Поезия
609 0 3

Невероятно нещо е живота -

един благослови като герой,

а върху плещите си свои

друг влачи цял живот хомота.

 

Приклещен като див звяр във капан

над своите проблеми – невъзможно,

да вдигне чело с кръв и пот тревожно

и да погледне смело и без свян.

 

Но някак си и бедният голтак

за красотата зрящ е като птица,

политнала над младата горица

и пееща сред тежък цвят и злак.

 

Не му е нужно злато или слава -

душата му преливаща щом е,

като вълните на едно море

с любов гореща – див вулкан със лава.

 

И гледа го с невярващи очи

“помазаният” – уж без лев във джоба,

а радва се на своята прокоба,

а пък на него някак му горчи.

 

И не разбира, че да си щастлив

е нужен страстен поглед на момиче,

което срещу теб да се затича

и предизвика поглед завистлив!

© Станимир Власакиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрави! 6
  • "И не разбира, че да си щастлив
    е нужен страстен поглед на момиче,
    което срещу теб да се затича
    и предизвика поглед завистлив!"
    "Невероятно нещо е живота"...
    Абсолютно си прав. Поздрав, харесах стиха ти!


  • Спънах се в четвъртия куплет и в последната дума на стиха. Но си го казал много вярно, Станимир. Позрави. Смислено е.

    Но някак си и бедният голтак
    за красотата зрящ е като птица,
    политнала над младата горица
    и пееща сред тежък цвят и злак.





Предложения
: ??:??