15 ago 2006, 22:21

Живота

  Poesía
793 0 3

Невероятно нещо е живота -

един благослови като герой,

а върху плещите си свои

друг влачи цял живот хомота.

 

Приклещен като див звяр във капан

над своите проблеми – невъзможно,

да вдигне чело с кръв и пот тревожно

и да погледне смело и без свян.

 

Но някак си и бедният голтак

за красотата зрящ е като птица,

политнала над младата горица

и пееща сред тежък цвят и злак.

 

Не му е нужно злато или слава -

душата му преливаща щом е,

като вълните на едно море

с любов гореща – див вулкан със лава.

 

И гледа го с невярващи очи

“помазаният” – уж без лев във джоба,

а радва се на своята прокоба,

а пък на него някак му горчи.

 

И не разбира, че да си щастлив

е нужен страстен поглед на момиче,

което срещу теб да се затича

и предизвика поглед завистлив!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станимир Власакиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави! 6
  • "И не разбира, че да си щастлив
    е нужен страстен поглед на момиче,
    което срещу теб да се затича
    и предизвика поглед завистлив!"
    "Невероятно нещо е живота"...
    Абсолютно си прав. Поздрав, харесах стиха ти!


  • Спънах се в четвъртия куплет и в последната дума на стиха. Но си го казал много вярно, Станимир. Позрави. Смислено е.

    Но някак си и бедният голтак
    за красотата зрящ е като птица,
    политнала над младата горица
    и пееща сред тежък цвят и злак.





Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...