Живота
Невероятно нещо е живота -
един благослови като герой,
а върху плещите си свои
друг влачи цял живот хомота.
Приклещен като див звяр във капан
над своите проблеми – невъзможно,
да вдигне чело с кръв и пот тревожно
и да погледне смело и без свян.
Но някак си и бедният голтак
за красотата зрящ е като птица,
политнала над младата горица
и пееща сред тежък цвят и злак.
Не му е нужно злато или слава -
душата му преливаща щом е,
като вълните на едно море
с любов гореща – див вулкан със лава.
И гледа го с невярващи очи
“помазаният” – уж без лев във джоба,
а радва се на своята прокоба,
а пък на него някак му горчи.
И не разбира, че да си щастлив
е нужен страстен поглед на момиче,
което срещу теб да се затича
и предизвика поглед завистлив!
© Станимир Власакиев All rights reserved.
