Живота в Океаните...

Изнизват се невидими годините,

отиват си приятелите с тях –

замислям се за Времето изминато,

когато в Океаните живях...

То бе и тържество за сетивата,

и еманация изящна за Духът,

а златната пътека на Луната –

мечтаният към бъдещето път...

И никога на стигнах хоризонти,

но с вярата във южните звезди,

които бяха моите икони

щастлив живях в незабравими дни...

И вярвах безрезервно на Съдбата

във бурния Световен океан,

обичах там да ме люлей вълната,

и всеки вятър бе ми талисман...

... А в залезите в Южните морета –

вълшебни по ония ширини –

понякога и огнена комета

изгаряше в красиви светлини...

И нямаше в живота ми по-важни

от бреговете с призрачни мъгли,

но гонех често фарове миражни,

а стигах все крайбрежните скали...

...Отново пак се връщам във чудесните

безумни мигновения сега

и ме влече вълшебството във песните

на гибелни Сирени от брега...

Годините все тъй си се изнизват

и Времето безкрайно е, но знам,

че вече други „пътища” са близо...

... А тъй далеч е: Моят океан!...

Едно време в Океана