8.09.2023 г., 0:26  

Животи да спасявам всеки ден

1.9K 7 35

Не знам дали, навреме ще порасна,

но случи ли се факта някой ден,

мечтая да зарадвам мой'та класна:

да стана с много учене студент.

 

Аз сигурно… ще следвам медицина:

не мога да съм лош математик.

Не ща дори - по глупава причина

да уча за професия - химик.

 

Навярно… ще се мъча шест години:

ще уча за престижен занаят!

В България, а може би - в чужбина

куп лекции ще помня на инат.

 

Пък след като завърша със отличен

и взема във ръцете - грамота,

към класната ми, аз ще се затичам

с голям букет от истински цветя.

 

С усмивка - аз цветята ще й връча,

да се порадва заедно със мен.

Чак след това ще хукна да се мъча:

животи да спасявам всеки ден!

 

 

Юри

Йовев

Септември

2023 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

1 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Иржи! ❤️
  • Честито, очаквах го, достоен си, Юри! Продължавай, ние, които не можем толкова, ще четем теб!
  • Злати, Стойчо!!!
    Благодаря ви! 😊
  • Честито, Юри!
    Как съм пропуснал това великолепно стихотворение!
    Ето, че вече не си оня разхайтен бохем!
    И желаеш да лекуваш с любовна терапия нашите изстрадали души!
    Съгласен съм и санитарен паж да ти бъда,сиреч от свитата на нежните лечители!😉
  • Поздравления, Юри! Честито 1. място!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...