Животът
Животът
Дойдох без нищо! Просто се родих!
Така и ще си тръгна от света!
Тук-таме написах някой стих,
но кой ли пък ще мисли за това?
Ще мине много време може би
когато всичко ще е само прах!
Пресъхнали от сълзите очи,
и някъде дълбоко пазен грях!
Но зная-утре слънце пак ще грее
без мен, без теб, дори без всички нас!
Животът даден е да се живее
във всеки миг, във всеки ден и час!
От тук без нищо всеки си отива
и ще поеме път към вечността!
Душата ми ще полети щастлива
във сините, безкрайни небеса!
29.05.2024 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
