Животът
Дойдох без нищо! Просто се родих!
Така и ще си тръгна от света!
Тук-таме написах някой стих,
но кой ли пък ще мисли за това?
Ще мине много време може би
когато всичко ще е само прах!
Пресъхнали от сълзите очи,
и някъде дълбоко пазен грях!
Но зная-утре слънце пак ще грее
без мен, без теб, дори без всички нас!
Животът даден е да се живее
във всеки миг, във всеки ден и час!
От тук без нищо всеки си отива
и ще поеме път към вечността!
Душата ми ще полети щастлива
във сините, безкрайни небеса!
29.05.2024 г.
© Георги Иванов Всички права запазени