May 29, 2024, 10:01 PM

Животът

  Poetry
366 0 0

Животът

 

Дойдох без нищо! Просто се родих!

Така и ще си тръгна от света!

Тук-таме написах някой стих,

но кой ли пък ще мисли за това?

 

Ще мине много време може би

когато всичко ще е само прах!

Пресъхнали от сълзите очи,

и някъде дълбоко пазен грях!

 

Но зная-утре слънце пак ще грее

без мен, без теб, дори без всички нас!

Животът даден е да се живее

във всеки миг, във всеки ден и час!

 

От тук без нищо всеки си отива

и ще поеме път към вечността!

Душата ми ще полети щастлива

във сините, безкрайни небеса!

 

29.05.2024 г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....