29 мая 2024 г., 22:01

Животът

372 0 0

Животът

 

Дойдох без нищо! Просто се родих!

Така и ще си тръгна от света!

Тук-таме написах някой стих,

но кой ли пък ще мисли за това?

 

Ще мине много време може би

когато всичко ще е само прах!

Пресъхнали от сълзите очи,

и някъде дълбоко пазен грях!

 

Но зная-утре слънце пак ще грее

без мен, без теб, дори без всички нас!

Животът даден е да се живее

във всеки миг, във всеки ден и час!

 

От тук без нищо всеки си отива

и ще поеме път към вечността!

Душата ми ще полети щастлива

във сините, безкрайни небеса!

 

29.05.2024 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...