11.04.2008 г., 0:00

Животът

938 0 1

Ако ще да трябва аз там
да те положа като жертва
и там последно сбогом да отроня,
ще го сторя аз, и безстрашен,

с очи, отправили своята заплаха, 

ще тръгна аз по пътя вечен към...
Да, бих те жертвал, бих дарил те, ако във замяна аз получа правото да кажа на света:

„Не спирай да мечтаеш!”

Ето, тръгнах и няма поглед

да обърна аз назад, щом поел съм път към вечността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това "аз" го използвате толкова безразборно, че мога да си сваря "аз"бучна супа от него. Освен това, да подредиш няколко изречения така, че да приличат на стих, няма да ги направи стих. ИМа нещо друго, което обаче тук не го откривам. Може пък друг да го открие.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...