Животът

Poetry

940 0 1

Ако ще да трябва аз там
да те положа като жертва
и там последно сбогом да отроня,
ще го сторя аз, и безстрашен,

с очи, отправили своята заплаха,

ще тръгна аз по пътя вечен към...
Да, бих те жертвал, бих дарил те, ако във замяна аз получа правото да кажа на света:

„Не спирай да мечтаеш!”

Ето, тръгнах и няма поглед

да обърна аз назад, щом поел съм път към вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ellyst (Ели)

Това "аз" го използвате толкова безразборно, че мога да си сваря "аз"бучна супа от него. Освен това, да подредиш няколко изречения така, че да приличат на стих, няма да ги направи стих. ИМа нещо друго, което обаче тук не го откривам. Може пък друг да го открие.

2008-04-11T00:03:37+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0