Животът

Poetry

939 0 1

Ако ще да трябва аз там
да те положа като жертва
и там последно сбогом да отроня,
ще го сторя аз, и безстрашен,

с очи, отправили своята заплаха,

ще тръгна аз по пътя вечен към...
Да, бих те жертвал, бих дарил те, ако във замяна аз получа правото да кажа на света:

„Не спирай да мечтаеш!”

Ето, тръгнах и няма поглед

да обърна аз назад, щом поел съм път към вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ellyst (Ели)

Това "аз" го използвате толкова безразборно, че мога да си сваря "аз"бучна супа от него. Освен това, да подредиш няколко изречения така, че да приличат на стих, няма да ги направи стих. ИМа нещо друго, което обаче тук не го откривам. Може пък друг да го открие.

2008-04-11T00:03:37+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0