Животът

Poesía

946 0 1

Ако ще да трябва аз там
да те положа като жертва
и там последно сбогом да отроня,
ще го сторя аз, и безстрашен,

с очи, отправили своята заплаха,

ще тръгна аз по пътя вечен към...
Да, бих те жертвал, бих дарил те, ако във замяна аз получа правото да кажа на света:

„Не спирай да мечтаеш!”

Ето, тръгнах и няма поглед

да обърна аз назад, щом поел съм път към вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ellyst (Ели)

Това "аз" го използвате толкова безразборно, че мога да си сваря "аз"бучна супа от него. Освен това, да подредиш няколко изречения така, че да приличат на стих, няма да ги направи стих. ИМа нещо друго, което обаче тук не го откривам. Може пък друг да го открие.

2008-04-11T00:03:37+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0