X-real (Иван Иванов)
175 177
18.10.2007 г., 11:22 ч.

Животът 

  Поезия
848 0 13
    Животът
    
 Тресеше се животът ми (като конска каруца)
 а пътят неравен е (и единият кон куц е).
 Още малко ми трябва (да стигна мегдана)
 да купя два хляба (и сол, че не остана).
 
 Слизам леко (приведен, боли ме кръста)
 връзвам конете (плавно, но чевръсто).
 Влизам в бакалията (малка, подредена и мръсна)
 и виждам чувалите (и захар разпръсната).
 
 Жена насреща ми се усмихва (както съдбата)
 но и тя притихва (потисната от самотата),
 чака моята поръчка (която пак си е същата)
 и лято и зимъска (все неща за къщата).
 
 Взимам и малко пирони (обора от снега се разкова)
 а чакам и конче (ще имам радост още една),
 вадя кесията и плащам (поредните неща)
 взимам чантата и се заклащам (май е време да си вървя).
 
 Излизам навън (отвръзвам конете).
 Мирише ми на дъжд (ще полее моето цвете),
 което веднъж засадих (преди колко ли години беше)
 там при последния миг (където животът още цъфтеше).
 
 А пътят малко неравен е (и единият кон куца)
 тресе се животът ми (в самотна конска каруца).
 
 ...
 18.10.2007   11:03                                                  И. Иванов

© Иван Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??