Животът
Тресеше се животът ми (като конска каруца)
а пътят неравен е (и единият кон куц е).
Още малко ми трябва (да стигна мегдана)
да купя два хляба (и сол, че не остана).
Слизам леко (приведен, боли ме кръста)
връзвам конете (плавно, но чевръсто).
Влизам в бакалията (малка, подредена и мръсна)
и виждам чувалите (и захар разпръсната).
Жена насреща ми се усмихва (както съдбата)
но и тя притихва (потисната от самотата),
чака моята поръчка (която пак си е същата) ...