18 oct 2007, 11:22

Животът

  Poesía
1.1K 0 13
    Животът
    
 Тресеше се животът ми (като конска каруца)
 а пътят неравен е (и единият кон куц е).
 Още малко ми трябва (да стигна мегдана)
 да купя два хляба (и сол, че не остана).
 
 Слизам леко (приведен, боли ме кръста)
 връзвам конете (плавно, но чевръсто).
 Влизам в бакалията (малка, подредена и мръсна)
 и виждам чувалите (и захар разпръсната).
 
 Жена насреща ми се усмихва (както съдбата)
 но и тя притихва (потисната от самотата),
 чака моята поръчка (която пак си е същата)
 и лято и зимъска (все неща за къщата).
 
 Взимам и малко пирони (обора от снега се разкова)
 а чакам и конче (ще имам радост още една),
 вадя кесията и плащам (поредните неща)
 взимам чантата и се заклащам (май е време да си вървя).
 
 Излизам навън (отвръзвам конете).
 Мирише ми на дъжд (ще полее моето цвете),
 което веднъж засадих (преди колко ли години беше)
 там при последния миг (където животът още цъфтеше).
 
 А пътят малко неравен е (и единият кон куца)
 тресе се животът ми (в самотна конска каруца).
 
 ...
 18.10.2007   11:03                                                  И. Иванов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...