Животът е една игра,
Светът е просто сцена...
играем я, но докога?
Сърцето ми ме стегна!

Трудно е да оцелееш,
играта на живот и смърт е...
упорит ли си, без съмнение ще успееш
и надеждата не ще умре!

Трябва да внимаваш,
играта няма правила...
Предадеш ли се - не ставаш...!

Превръща се в картинка сива...
хората се озлобяват,
усещаш тялото си да изстива,
приятелите те забравят!

А те актьори с главна роля са,
опитват се да те прекарат,
когато си им нужен, с теб са,
даже не усещат колко прекаляват!!!

Програмиран си обаче да ти пука,
усещаш болката от ножа във гърба,
сърцето ти изпълва се със мъка,
не можеш да промениш своята съдба!

И тежко е, боли, но не умирай!
Бъди напук с усмивка на лице!
Не връщай се назад, не спирай!
Върви напред... обичай от сърце!