Животът е от миг по-кратък
Търкаля се животът по маршрута си
и мислим си, че ние сме шофьорите
докато зима трупаме в косите си
и все по-малки стават ни просторите.
Оставяме след себе си следички,
които ветровете изравняват.
Дълбоки са на малцинство от всички -
Които във историята остават!
А другите макар да претендират,
че също с нещо ще оставят отпечатък,
забравят ги преди и да умират,
че споменът е миг от миг по-кратък.
И тъй търкаля си се колелото
от векове към векове, от ери в ери,
и влачим бремето си на живота
във търсене на вечното... в химери...
22.01.2024.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
