ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН МИГ

... дали щастливец съм, не знам? – с това, което Бог ми даде,

с парчето хляб и шпек салам човек за обич все е гладен,

заспивам в бял хамак с мечти – под одеялце от надежди,

сълзичка ли ми залюти, клепачи стискам – бърча вежди,

душата ми по цели дни трепери – сиротинка кръгла,

денят ми за любов дени – и често без любов си тръгва,

случайници дошли сме тук – случайници ще си отидем –

един на север, друг на юг, към Петрич, Рим, или към Видин,

над мен единствено трева – безкраен, вятърът ще люшка,  

соленки, сладки, баклава раздал – за сетна почерпушка,

лети небесният светлик, зачеркнал черните ми доби! –

животът е прекрасен миг! – и аз си го живея с обич.