ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСНА ДАНДАНИЯ

... не знам дали от млякото "Верея", от бирата – или от чая с мед,

и аз започнах бързо да старея, спрях вече да съм вредом млад поет,

престанаха да ме наричат "Мили!" девойчиците в своите писма –

и в тежък ямб, в хореи и дактили извъртам се по цял ден у дома,

дори ми сторват място в автобуса, и – грохнал като стар тибетски як,

навявам скърби, горест и покруса, отвсякъде погледнато – дъртак,

редя по цяла нощ емотикони – и GIF-чета със зайци във Фейсбук,

кога ли Бог и мен ще ме изгони, решил, че нямам що да правя тук? –

да отлетя – в безмълвна исихия! – там, дето спи и моят древен род,

след цялата прекрасна дандания, събрана във едно словце – Живот.