6.02.2021 г., 7:53

Животът е вечно чудесен

343 0 2

Така да го кажем: боли,
когато душа е самотна,
когато треперим или
отново светът е животно.

По пътя си тръгвай. Вървѝ.
Назад не поглеждай. Минавай.
Тъгата далеч оставѝ
и своите грешки признавай.

Съзнавай, че низък човек
вовеки облага сънува –
разплут на удобен дюшек.
Душата му толкова струва.

Животът е сцена. Запей!
Живеем, рефрени от песен.
В разруха или апогей –
животът е вечно чудесен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Животът е вечно чудесен, защото е Божие чудо, както и ние сме Божии чудеса. Когато не го разбираме, защото не вярваме в Бога или не сме сигурни дали вярваме в Него и се колебаем, тогава живота ни заприличва на нещо друго, което не ни харесва. Едни мечтаят за вечно щастие, други мечтаят да развалят щастието на други хора, трети са толкова тъжни от години и са си направили от тъгата господарка на дните, четвърти се хвърлят във вихъра на удоволствията, които ги повлича към дъното на живота, пети жадуват за истинска любов, но още не са се научили да обичат себе си, шести искат всички да ги обичат дори с бодлите, с които непрестанно бодат другите и така нататък, и така нататък. Има много светли хора, които са избрали да се изкачват бавно, но сигурно поредното стъпало от Лествицата на Св. Йоан Лествичник в път към Бога. Защото искат да усетят силата и благодатта на Божията любов! И всеки от нас може да просветлее като тях, когато сърцето му усети истинската нужда от това духовно изкачване.
  • Понякога... това не важи обаче...
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...