Така да го кажем: боли,
когато душа е самотна,
когато треперим или
отново светът е животно.
По пътя си тръгвай. Вървѝ.
Назад не поглеждай. Минавай.
Тъгата далеч оставѝ
и своите грешки признавай.
Съзнавай, че низък човек
вовеки облага сънува –
разплут на удобен дюшек.
Душата му толкова струва.
Животът е сцена. Запей!
Живеем, рефрени от песен.
В разруха или апогей –
животът е вечно чудесен!
© Димитър Драганов Все права защищены