Животът иска силни рамене
Щом душичката остане празна,
без живот с другия – единен,
преживява се като омразна
в път, превърнал се в пустинен.
Свиква самота да я измъчва,
чувства се излишна, състарена,
а умората патент й връчва -
да се скита гладна, изнурена.
Този път кога ли е избиран:
в живота има и измама -
той към теб ще бъде адресиран,
щом не го вървите вече двама.
А светът е толкова обширен
с пътища, обичащи и древни,
но и днес остава си размирен
и затуй човеците са дребни.
Днес с негативи сме сродени,
живеем с думи подсладени -
обстоятелствата ни зелени
младите превръщат в уморени.
Животът иска силни рамене -
всеки в нещичко да е призьор,
когато се огледа насаме,
да не мисли, че останал е фразьор
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
