Животът иска силни рамене
Щом душичката остане празна,
без живот с другия – единен,
преживява се като омразна
в път, превърнал се в пустинен.
Свиква самота да я измъчва,
чувства се излишна, състарена,
а умората патент й връчва -
да се скита гладна, изнурена.
Този път кога ли е избиран:
в живота има и измама -
той към теб ще бъде адресиран,
щом не го вървите вече двама.
А светът е толкова обширен
с пътища, обичащи и древни,
но и днес остава си размирен
и затуй човеците са дребни.
Днес с негативи сме сродени,
живеем с думи подсладени -
обстоятелствата ни зелени
младите превръщат в уморени.
Животът иска силни рамене -
всеки в нещичко да е призьор,
когато се огледа насаме,
да не мисли, че останал е фразьор
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Рибаров Все права защищены
