24 feb 2007, 9:19

Животът иска силни рамене 

  Poesía
702 0 5



 

Щом душичката остане празна,

без живот с другия – единен,

преживява се като омразна

в път, превърнал се в пустинен.

 

Свиква самота да я измъчва,

чувства се излишна, състарена,

а умората патент й връчва -

да се скита гладна, изнурена.

 

Този път кога ли е избиран:

в живота има и измама -

той към теб ще бъде адресиран,

щом не го вървите вече двама.

 

А светът е толкова обширен

с пътища, обичащи и древни,

но и днес остава си размирен

и затуй човеците са дребни.

 

Днес с негативи сме сродени,

живеем с думи подсладени -

обстоятелствата ни зелени

младите превръщат в уморени.

 

Животът иска силни рамене -

всеки в нещичко да е призьор,

когато се огледа насаме,

да не мисли, че останал е фразьор

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??