Животът ми
Животът ми
Зима, нощна буря,
тъмнина и страшен студ,
в сняг двуметров, но изящно бял,
бял като ванилия
родих се аз -
малка непорочна Лилия.
Животът леко ме пое - мама, тате, баба, дядо, обич безрезервна ме обзе,
играчки нямах много,
но пък си играех - я с куче,
я с коте, я с някое дете...
Животът ми, започнал в Ловеч;
и в Свищов;
минаваше и в радост и в беди, но беше хубав - тих, безгрижен и цветов.
Минаха години... осем май.
И напуснахме го Ловеч;
и Свищов далеч остана...
нови хора, ново място...
имах си до мен само тате и... мама.
Трудно бе, но почнах отначало -
игри, забави, приятели нови,
виждах и някои стари...
Рисувах, пишех, копнях... По детски.
По детски живях.
Минаваха годините... ден за ден. Растяха и проблемите...
Боляха ги главите на мама и тате с мен.
Тийнейджърство, интриги,
лоши компании, черни тениски, мотори, цигари и дънки с вериги...
Мина и това.
Скоро може би, но мина и го гледаме вече назад.
Заедно минахме през всичко, през дотукашния житейски водопад.
И ето... днес дойде.
Утре съм абитуриентка...
рокля, бал, прическа, красота,
вечер една... и после...
всичко остава зад тази врата.
Къде ли са ми рошавата четка и боите, роклята на бели точки, а шейните...?
Къде са ми закуската в леглото, заедно с детско филмче,
а после цял ден по улиците с колелото ?
Боже, колко ме е страх
и как да помисля не смея
за след месец-два...
къде ли ще живея...
ще уча ли, ще бъда ли добра,
ще мога ли бащини надежди и майчини копнежи да следя...
Страх ме е ужасно, но продължавам,
докрай ще се боря и ако трябва...
сама ще се окуражавам.
Ще кажа накрая -
Виж ме, мамо,
твоята малка снежна Лилия
сама достига съвършена
житейска идилия!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ли Николаевна Всички права запазени
!