Vaguelady

36 резултата

Днес бях...

Днес бях някакво малко дете:
С панделка кукла и златно звънче.
Говорех със птичките, мечтах и летях,
Исках единствено да бъда сред тях.
Днес бях някакво свежо лале. ...
947 3

Животът ми

Животът ми
Зима, нощна буря,
тъмнина и страшен студ,
в сняг двуметров, но изящно бял,
бял като ванилия ...
1.1K 6

В мен...

Живее. И диша някак. Чрез мен.
Една голяма, вековна, безкрайна любов. Съвсем реална и толкова усетна. Знам, че е тук. С кръв, течаща по вените, тихо туптящо сърце, сляпо още осезание, нова душа в тяло от същинска плът. Сякаш целият ми свят се е сгънал, свил и образувал сфера в едно; и позволил ми да ...
1.6K 2

А сега?

Очите ти горяха, когато гледах в тях.
И Душата ти блестеше без помисли за грях.
Твърдеше го прекрасно, да.
Ето, пуснах те сега.
Не се сърди, нямаш право на това. ...
1.1K

Блян

Гледам едно петно на стената до леглото ми и не мога да спра да се взирам в него, осъзнавайки, че всъщност не го виждам. Хиляди мисли се блъскат и гонят в главата ми. Толкова чувства напират едва удържимо, че дори се чудя докога ще съм способна да ги възпирам. Дишането ми е учестено, а и... виждам к ...
1.1K 4

Моля те...

Спокойно, миличка, няма страшно, всичко ще бъде наред. Нали знаеш колко си силна, утре ще си като нова, нищо няма да помниш. Спокойно, миличка, хайде, сложи главичка на краката ми и си почини. Само да се съмне, ще излезем навън и слънцето ще те погали, ще те прегърне и ти ще спреш да трепериш. Ти об ...
1.5K 9

Лов

Часът беше седем и две минути сутринта, денят беше събота. Зимата беше превзела всичко, а снегът беше на поне педя от земята.
Едва се долавяше лекият шум от стъпките на гумените му ботуши в снега. Той стъпваше наистина бавно, плавно и дебнещо. Очите му горяха, свити под тежестта на дебелите му вежди ...
1.2K 3

Една душа по-малко

Вечерта беше тиха и мрачна. И пуста.
Вървях по безлюдното, изоставено и забравено от години шосе. Минавах през преспи сняг без проблем. Не ми правеше впечатление, че съм боса и почти гола. Нищо не усещах. Просто вървях напред, сякаш знаех къде отивам, но всъщност не беше така. Усещах вятъра, който н ...
1.1K 2

Мога ли...?

Мога ли...?
Мога ли да бъда безгрешна, когато всичко наоколо ме свежда до грях?
Мога ли да бъда щастлива, когато съм задоволена само с материалното, а нямам това, което иска душата ми?
Мога ли да бъда силна, когато няма кой да ми държи ръката?
Мога ли да бъда красива, когато няма за кого? ...
1.2K

Ела при мен, по дяволите!

.....
Ела при мен, а после си върви,
щом искаш!
Ела, хвани лицето ми с длани
и опри челото си в моето. ...
1.2K 6

С мирис на люляк

Когато се събудих в онази юнска сутрин, почувствах лекия ветрец, идващ отвън, от отворения ми прозорец. Освен приятна хладнина, той донасяше и ухание на скоро разцъфнал се люляк.
Вдишах и издишах дълбоко. Усмихнах се и се надигнах от леглото, но ме проряза познатата болка в стомаха. Бялата ми нощниц ...
1.2K

Морето...

Седя на пясъка и гледам към безкрая. Гледам към вълните, които плавно, но мощно се разбиват в скалите, идват и до мен, заливат краката ми... и после се връщат. В началото потръпвах от допира на студената вода, но вече свикнах и не ми прави впечатление... Заравям ръцете си в пясъка, пълня дланите си ...
1.3K 3

Страх...

Здравей... пак съм аз...
Извинявай, но не мога да заспя... Защо ли? И аз не знам... Може би луната ми пречи - прекалено ярка е! Или пък звездите - трептенето им е нетърпимо! А може би това дърво навън - размахва клони силно, мощно, страшно... не бих могла да спя така!... Дори свещта до мен е някак п ...
1.4K 1 5