Животът ми е пълен с изненади
откакто може би съм се родил.
Живея по паланки и площади,
а после си припомням:
кой съм бил?
Къде усетих първата си тръпка?
И колко пъти ставах за резил,
след всяка своя шантава постъпка.
И може би – след всеки водевил…
Аз исках да отплувам надалече!
Аз исках – да съм огън и вода!
Преди да падне августовска вечер.
Преди да видя Стара планина…
Привличаха ме дългите недели
с високите звезди на Барбадос,
макар да бяха вече отлетели
мечтите ми в затънтен коловоз.
Аз чувах още свирката на влака.
И тичах по безлюдния перон,
додето утрото си сърба качамака.
И впряга после своя Вихрогон!
© Георги Ревов Всички права запазени