14.11.2009 г., 0:58

Животът на една Еднодневка

1.7K 0 15

 

 

 

 

                              ЖИВОТЪТ  НА  ЕДНА  ЕДНОДНЕВКА

 

         _______________________________________________

 

                                                                                      На една Еднодневка!

 

 

 

                             Животът ти -

                             измислен низ

                             от чудеса.

 

                             Които не разбираш.

 

                             Вярваш, че

                             пътят ти ефимерен.

                             Ще е златен сън.

 

                             Сбъдната мечта.

 

                             И ще бъде много,

                             много дълъг...

 

                             (Чак до икиндия!)

 

                             Ала с първия

                             звън на чанове.

 

                             Сваляш дрехите си

                             царски. Прокълнатите.

                             Мълчалива. Гола...

                             (Като отронена сълза.)

 

                             Забраждаш черната шамия.

 

                             И потрепнала с крилца.

                             След заника на  слънцето.

 

                             Умираш.

 

                             Другото е...   Т И Ш И Н А.

 

 

 

                                                               Виктор БОРДЖИЕВ

 

                            2009 г.

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Елеонора, че намина.
  • Благодаря, Валя!
  • Благодаря ви, Десислава, Белла, Христо!
    Признателен съм за мъдрите ви слова.
    И... удивителни.
    Здравейте!!!
  • Признавам, че ми хареса. Няма две мнения. Казват, че най-болезнения звук е този на тишината, след ТИШИНА остава тъкмо това - болка, че еднодневката си е отишла, но не тъкмо тя, а разбирането ни за нея. Спрямо себе си тя е изживяла цялата си пълноценност, докато за нас е просто нищожен миг. Ако хората бяха еднодневки, залеза щеше да е страшен. Поздрав!
  • А ти чувстваш, Жарава!
    С благодарност.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...