Nov 14, 2009, 12:58 AM

Животът на една Еднодневка

  Poetry
1.7K 0 15

 

 

 

 

                              ЖИВОТЪТ  НА  ЕДНА  ЕДНОДНЕВКА

 

         _______________________________________________

 

                                                                                      На една Еднодневка!

 

 

 

                             Животът ти -

                             измислен низ

                             от чудеса.

 

                             Които не разбираш.

 

                             Вярваш, че

                             пътят ти ефимерен.

                             Ще е златен сън.

 

                             Сбъдната мечта.

 

                             И ще бъде много,

                             много дълъг...

 

                             (Чак до икиндия!)

 

                             Ала с първия

                             звън на чанове.

 

                             Сваляш дрехите си

                             царски. Прокълнатите.

                             Мълчалива. Гола...

                             (Като отронена сълза.)

 

                             Забраждаш черната шамия.

 

                             И потрепнала с крилца.

                             След заника на  слънцето.

 

                             Умираш.

 

                             Другото е...   Т И Ш И Н А.

 

 

 

                                                               Виктор БОРДЖИЕВ

 

                            2009 г.

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Елеонора, че намина.
  • Благодаря, Валя!
  • Благодаря ви, Десислава, Белла, Христо!
    Признателен съм за мъдрите ви слова.
    И... удивителни.
    Здравейте!!!
  • Признавам, че ми хареса. Няма две мнения. Казват, че най-болезнения звук е този на тишината, след ТИШИНА остава тъкмо това - болка, че еднодневката си е отишла, но не тъкмо тя, а разбирането ни за нея. Спрямо себе си тя е изживяла цялата си пълноценност, докато за нас е просто нищожен миг. Ако хората бяха еднодневки, залеза щеше да е страшен. Поздрав!
  • А ти чувстваш, Жарава!
    С благодарност.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...