14 nov 2009, 0:58

Животът на една Еднодневка

  Poesía
1.7K 0 15

 

 

 

 

                              ЖИВОТЪТ  НА  ЕДНА  ЕДНОДНЕВКА

 

         _______________________________________________

 

                                                                                      На една Еднодневка!

 

 

 

                             Животът ти -

                             измислен низ

                             от чудеса.

 

                             Които не разбираш.

 

                             Вярваш, че

                             пътят ти ефимерен.

                             Ще е златен сън.

 

                             Сбъдната мечта.

 

                             И ще бъде много,

                             много дълъг...

 

                             (Чак до икиндия!)

 

                             Ала с първия

                             звън на чанове.

 

                             Сваляш дрехите си

                             царски. Прокълнатите.

                             Мълчалива. Гола...

                             (Като отронена сълза.)

 

                             Забраждаш черната шамия.

 

                             И потрепнала с крилца.

                             След заника на  слънцето.

 

                             Умираш.

 

                             Другото е...   Т И Ш И Н А.

 

 

 

                                                               Виктор БОРДЖИЕВ

 

                            2009 г.

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Елеонора, че намина.
  • Благодаря, Валя!
  • Благодаря ви, Десислава, Белла, Христо!
    Признателен съм за мъдрите ви слова.
    И... удивителни.
    Здравейте!!!
  • Признавам, че ми хареса. Няма две мнения. Казват, че най-болезнения звук е този на тишината, след ТИШИНА остава тъкмо това - болка, че еднодневката си е отишла, но не тъкмо тя, а разбирането ни за нея. Спрямо себе си тя е изживяла цялата си пълноценност, докато за нас е просто нищожен миг. Ако хората бяха еднодневки, залеза щеше да е страшен. Поздрав!
  • А ти чувстваш, Жарава!
    С благодарност.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...