12.09.2009 г., 11:01

Животът не е като стих

1K 0 15

Не съм богаташ,
не съм дори малко известен
и ти
само насън ще си моя невеста.
Но животът, мадам,
животът не е като стих.
Не можеш да драснеш,
което не ти се харесва.

Не е било, а и занапред
едва ли всичко ще бъде прекрасно.
Но нима не се срещнахме?
Нима не сме срещнали друг,
когото дарили сме с ласка?
Виж, и децата ни вече пораснаха.
Хич не е малко това, божичко, хич не е малко!
Поне за това
с мен бих искал да бъдеш съгласна.

Ако не си - моля те да ми простиш.
Друга песничка ще ти запея, тази я драскам.
За мен туй е толкова лесно!
Но животът, мадам,
животът не е като стих.
Не можеш да драснеш,
което не ти се харесва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • То и стиховете не е хубаво да се зачеркват. Как ще драскаш върху себе си? Поздрав.
  • НАРНЕН И ВЪПРЕКИ...ОБИЧАЩ.НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ОТНЕМЕ ПРЕЖИВЯНОТО.СПРАВЕДЛИ-
    ВО Е!ТО Е ТОЛКОВА ИСТИНСКО,ЧЕ ЧАК СЪРЦЕТО МЕ ЗАБОЛЯ!ПРОДЪЛЖАВАЙ,НЕ СПИРАЙ ДА ПРЕЖИВЯВАШ!
  • Аз... с особено мнение съм за този стих. Идеята е перфектна, топла, но има нещо в начина на изпълнение... Не мога да определя точно, но исках да знаеш. Няма как да харесваме всичко от един автор, но тук идеята ти е чудесна. Пак намерих нещичко за себе си. Поздрави!
  • Чудесен стих, Райсън! Благодаря!
    Сърдечен поздрав, мосю!
  • "Не е било, а и занапред
    едва ли всичко ще бъде прекрасно."
    Но е прекрасно, че се срещнахме!
    И съм съгласна - хич не е малко!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...