12.09.2009 г., 11:01

Животът не е като стих

1K 0 15

Не съм богаташ,
не съм дори малко известен
и ти
само насън ще си моя невеста.
Но животът, мадам,
животът не е като стих.
Не можеш да драснеш,
което не ти се харесва.

Не е било, а и занапред
едва ли всичко ще бъде прекрасно.
Но нима не се срещнахме?
Нима не сме срещнали друг,
когото дарили сме с ласка?
Виж, и децата ни вече пораснаха.
Хич не е малко това, божичко, хич не е малко!
Поне за това
с мен бих искал да бъдеш съгласна.

Ако не си - моля те да ми простиш.
Друга песничка ще ти запея, тази я драскам.
За мен туй е толкова лесно!
Но животът, мадам,
животът не е като стих.
Не можеш да драснеш,
което не ти се харесва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • То и стиховете не е хубаво да се зачеркват. Как ще драскаш върху себе си? Поздрав.
  • НАРНЕН И ВЪПРЕКИ...ОБИЧАЩ.НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ОТНЕМЕ ПРЕЖИВЯНОТО.СПРАВЕДЛИ-
    ВО Е!ТО Е ТОЛКОВА ИСТИНСКО,ЧЕ ЧАК СЪРЦЕТО МЕ ЗАБОЛЯ!ПРОДЪЛЖАВАЙ,НЕ СПИРАЙ ДА ПРЕЖИВЯВАШ!
  • Аз... с особено мнение съм за този стих. Идеята е перфектна, топла, но има нещо в начина на изпълнение... Не мога да определя точно, но исках да знаеш. Няма как да харесваме всичко от един автор, но тук идеята ти е чудесна. Пак намерих нещичко за себе си. Поздрави!
  • Чудесен стих, Райсън! Благодаря!
    Сърдечен поздрав, мосю!
  • "Не е било, а и занапред
    едва ли всичко ще бъде прекрасно."
    Но е прекрасно, че се срещнахме!
    И съм съгласна - хич не е малко!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...