Животът през моите очи...
Всеки удар понасям,
за всяка сълза си плащам жестоко.
Животът ме е научил -
стане ли трудно, да се изнасям,
но раната от теб остава надълбоко.
Знам, би трябвало да се радвам, но не мога,
знаеш ли какво чувствам аз сега?
Убита от най-близките си хора -
ето, това е в моята душа.
Но никoй никога не ме е разбирал
и трябва да съм такава, каквато не съм,
на ръба - готова да скоча -
не осъзнала коя съм!
Зад щастливата ми маска
се крие пустият ми свят,
от който не мога да се измъкна
и който ме дърпа назад!
Сочиш ме и се присмиваш,
а аз подминавам с наведена глава.
Така и не осъзна, че ме убиваш -
просто не осъзна.
Будя се сутрин с надежда за по-добър ден -
излизам навън и виждам -
всички погледи впити в мен!
Знам какво ме очаква
и съм подготвена за това!
Цял живот живея по този начин -
със самотата под ръка...
Мисля си, че имам нещо,
а в следващия момент
то жестоко си отива -
мислейки си, че не прави грешка -
Асето и Ив
Ще се радваме да чуем коментарите ви! :]
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асето и Ив Всички права запазени
