ЖозефА дьо МанжЕ (из Цикль)
Тя беше тържеството на плътта,
чудесна, мила, пухкава жена -
готвачката в Шато дьо Шамони
твореше най-прекрасните манжИ,
бе весела, на патица прилична,
докато стъпвайки не се капична,
връз качето със кисело зелИ,
големи бяха нейните бели,
във нея всичко бе голям размер.
- Махнете тоз разцъфнал дериер,
заема място чак до Сен Пиер,
със що го храните съвсем не зная,
но ми изглежда сякаш тъне в рая.
- О, Жан Пиер, разсмивате ме, драги,
че на един коняр не му приляга,
да води в себе си такъв език,
бъдете романтик и по лиричен,
и въпреки на суховей приличен,
признайте, че със цялата си мощ
аз всъщност съм един желан разкош!
- А, Вие ме разсмивате сега,
тъй клета и нещастна Жозефа,
доволна във обвивката си цяла,
и сякаш всичката храна изяла,
но изнесете тези телеса
оттук,
оборът тъне в тъмнина,
задръстила прозорци, светлина
и с бюст подпирате вратата здрава
дръпнете се назад, така не става,
ах, вече я отворихте навън,
такава сила, мощна като гръм
и като мълния в хамбар, сте драга,
дано в ръцете Ви да не попадам,
ще ме изстискате като лимон
- Че колко по-изстискан от гарсон?!?
Да виждал някой тук или да чул
той сякаш във чорап се е обул
и грам релеф да няма по снага,
еднакви му краката и глава
и през гърба четат му се ребра
прозира като тънък пергамен,
във който сладки си пека за мен.
Приличен сушеница е в анфас.
- Нима не са Ви хранили у вас?!?
- Е, хранили са, не чак като вас!!! -
луканки и суджуци, пастерми,
редовно правят двете ми лелИ.
А вие сякаш готвила и яла
и никому трохичка да не дала,
че как се храни този дериер
не ще да е с шампанско и хайвер,
и тез паласки - крепостна стена
напомняте ми, скъпа Жозефа.
- Ох, я да сложа малко кроасани,
че намаляват, всеки с тях се храни,
със малко пармезан и даже бри,
о, я я виж и супата ми ври,
и печеното някак намирисва,
готово е, започва да се вкисва.
Почти е станал кремът ми брюле
и новия десерт «Шарпантие»,
та мога да поседна да вечеря,
а другите да хапват що намерят.
© Лулу Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ако издавате стихосбирка ми запазете едно копие от първото издание, моля!
-
се въобще не превожи, мадам ПепИ, добре отговорИ
)
радвам се, Веси, но какви са тия имена, мон дьо!!!
хаха, мерси, МаргИ, откога се каня да го чета Клошмерл, една мон ами ми го пратИ и трябва да намеря малко времИ)
мерси, ЕлИ, и аз се посмях с вашия дует преди това
-
Чревоугодница! Това е грях!
Язък за храната!
Много се смях, Бени, още днес, като го пусна -
Ох,като скандалите в Клошмерл дьо Божоле.Френско едно ми стана.Кеф!
-
Останах супер доволна
-
Ни мо'а ти отвърна по француски,
зъ туй пу селски ши рика така:
На ЖозефА мусюто тъй йе скелетарски,
тъй сякаш гонил го йе териер сига!
И... явно йе - Пиер ни я разбира-
модъта, чи НАЙ са тържеството на плътта,
и верно май - очите си е някъде оставил...
Един желан разкош наистина е ТЯ!
Уаууу, Албенче, скъса меее от кеф, мила!!!
-
очаквам Ви, мадам ДорИ, ще Ви изясня всички неясни понятия доколкото ми е възможно))))
Мерси, Анет, бих се радвала всеки ден да е такъв
Уи, мадам ХарпИ, и по отявления дериер раздвижен с френски маниер) -
Винаги ми е харесвала поредицата. Днес явно е денят на хумора в сайта
-
като спра да се хиля кат' тако'ата, ш' са завърна да напиша неколко забележки
в тоз момент само ще споделя, че "дериерът" ми счупИ главата и ми поомеша неколко понятия!
п.п. мно'о я пазиш тая твойта котка, Албенеееееее!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
