Жребий
Аз имам ден - голям като харман,
във който свое жито да вършея,
и нощ - без сън, дълбока като храм,
в която да пламтя и леденея.
Аз имам дом, и челяд, и жена,
която не по навик да целувам.
Аз имам своя бог и сатана -
на кръст помежду тях да се разпъвам.
Аз имам наследени от кръвта
сто гордиеви възли за разплитане!
Най-трудният от всички - любовта,
изпитана и още не изпитана.
Това е моят жребий. Но поне
от раните си ще направя броня!
Минутите са бягащи коне
към слънцето. Дали ще го догоня?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Тепешанов Всички права запазени