May 25, 2014, 4:20 PM

Жребий 

  Poetry » Other
485 0 2

Аз имам ден - голям като харман,

във който свое жито да вършея,

и нощ - без сън, дълбока като храм,

в която да пламтя и леденея.

 

Аз имам дом, и челяд, и жена,

която не по навик да целувам.

Аз имам своя бог и сатана - 

на кръст помежду тях да се разпъвам.

 

Аз имам наследени от кръвта

сто гордиеви възли за разплитане!

Най-трудният от всички - любовта,

изпитана и още не изпитана.

 

Това е моят жребий. Но поне

от раните си ще направя броня!

Минутите са бягащи коне

към слънцето. Дали ще го догоня?

© Чавдар Тепешанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесах!
  • Много хубав стих!
    Богат си

    "Аз имам наследени от кръвта
    сто гордиеви възли за разплитане!"

    Чудесно казано!
    Поздравления!
Random works
: ??:??