Жребий
Аз имам ден - голям като харман,
във който свое жито да вършея,
и нощ - без сън, дълбока като храм,
в която да пламтя и леденея.
Аз имам дом, и челяд, и жена,
която не по навик да целувам.
Аз имам своя бог и сатана -
на кръст помежду тях да се разпъвам.
Аз имам наследени от кръвта
сто гордиеви възли за разплитане!
Най-трудният от всички - любовта,
изпитана и още не изпитана.
Това е моят жребий. Но поне
от раните си ще направя броня!
Минутите са бягащи коне
към слънцето. Дали ще го догоня?
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
